Комин на "Аурубис България"
Най-високият комин на Балканите е в медодобивния завод на „Аурубис България“. Построен е от полската фирма „Пиецоекспорт“, по проект на инж. Мирослав Стефанов от „Енергопроект“ през 1983 – 1987 г. Той е съобразен със 140 показатели и технически изисквания, за да отговаря напълно на световните стандарти в този вид строителство.
Коминът е изчислен да се издигне до 325 м. височина, за да се предотврати попадането на вредни вещества и емисии над пределно допустимите концентрации в приземните слоеве на атмосферата. През първата година от строителството е направен изкопът за фундамента и са издигнати 7.5 м. от тръбата с диаметър в основата си от 32 м. Само за това строителство са използвани 3200 куб. м. бетон. Режимът на работа е денонощен.
На обекта работят няколко групи кофражисти, заварчици и строители, под ръководството на бригадирите Сланя Чоловски, Скотчни, Лучивек, Незгода, Уйда и др. Ръководител на полските строители е инж. Влодзимеж Магачевски, а от българска страна – инж. Тодор Котов, директор на Дирекция „Инвеститорски контрол“.
След първата копка и излизането съоръжението над терена строителните дейности на комина са преустановени поради настъпването на зимата. Те са подновени на 5 март 1984 г. Всяко денонощие от работата по него той израства с по над 2.5 м. височина, за които се употребяват по около 170 куб. м. бетон. Монтажът на кофражната конструкция през цялото време на строителството се следи със специална апаратура, за да няма отклонения от вертикала. Изграждането на тръбата е завършено предсрочно до началото на месец октомври 1984 г.
На нарочно тържество, състояло се на 3 октомври с. г. на обекта, на което присъства посланикът на Полската народна република в нашата страна Виеслав Далгиевич, е обявено приключването на строителството. На полските и българските специалисти и работници са връчени златни медали от държавните ръководства на Полша и България. Десетки жители на региона се възползват от възможността да се изкачат на Кота 325 и да разгледат Средногорието от тази височина.
Скоро след това е започва облицоването на вътрешността на тръбата с киселиноустойчиво покритие. То се извършва от екипи на полската фирма „Зентрозен“ и продължава до края на месец юни 1987 г., когато са пуснати първите „бели“ облачета от комина – дим от запалването на сушилните барабани.
Коминът, който е най-високият за онова време на Балканите, извежда високо в атмосферата вентилационни и т. нар. „неорганизирани газове“ и прахови частици, неуловени от пречиствателните съоръжения на медодобивния завод при работата на анодните и сушилните пещи.
