Паметник на руските войни в местността "Мурта" село Петрич
Паметникът-костница на загиналите при настъплението към Петрич на 21 декември 1877 г руски войници и офицери от Трета Гвардейска пехотна дивизия, командвана от генерал-лейтенант Василий Василиевич Каталей, е издигнат през 1966 г. Намира се на височина над пътя за селото, в местността „Мурта“, на мястото, където е била позицията на оставените в засада черкези. В специално изградена костница под мемориала са погребани 26 войници и двама офицери от Санкт-Петербургският Гренадирски полк. Паметният знак е ориентиран на север и „гледа“ по посока на лобното място на героите, към което има пряка видимост.
Паметникът представлява четиристенна иззидана от камък призма, завършваща със заострен връх и висок метален кръст. Издигнат е в центъра на площадка, настлана с камъни и оградена с вериги, свързващи метални тръби. Преди години те са откраднати. През 2014 г., по инициатива на ръководството на рудодобивното и преработвателно предприятие „Елаците-Мед“ АД, се предприемат действия за възстановяване на паметника и благоустрояване на неговата околност. Строителните дейности са извършени в изпълнение на политиката за корпоративна социална отговорност на дружеството и програмата на компанията за опазване и съхранение на културно-историческото наследство в региона където извършва дейност. Подобрено е покритието на костницата, стабилизирано с дебела бетонова замазка. Възстановена е конструкцията на каменната призма. Плочникът е преподреден, а около него е изградена красива дървена ограда. Запазен е подходът към паметния знак от север.
На върха, над четирискатен покрив на монумента, вместо металния кръст е поставен по-малък от бетон. В паметника е взидана плоча от бял мрамор, с руски кръст отгоре и кръстосани мечове отдолу, и надпис: „Братска могила на подофицери и войници от С. Петербургски Гренадирски полк, паднали в боя на 21 декември 1877 г. при с. Петрич.“. От юг на паметника, на терена е поставена каменна плоча, с текст за извършените възстановителни дейности от колектива на „Елаците-Мед“ АД: „На това свято място са положени костите на офицерите и войниците от 3-та Гвардейска пехотна дивизия на руската армия, загинали на 21 декември 1877 г. (н. ст. 2 януари 1878 г. от куршумите на черкезка засада и турски войски. Поклон пред светлата им памет! От колектива на „Елаците-мед“, с. Мирково“.
Приключването на ремонта е обявено на 22 декември 2014 г., за 137 години от сблъсъка на ариергарда на 2-ра Турска армия и руските войски. Проведено е възпоменателно честване, освещаване на паметника и поднасяне на цветя на монумента от кметските наместници и жители на селата Петрич и Бенковски, и представители на компанията.
* * *
Трета гвардейска пехотна дивизия от Западния отряд на генерал-адютант Гурко, се командва от генерал-лейтенант Василий Василиевич Каталей. Тя има за задача да преследва по посока на село Долно Камарци отстъпващите от укрепената позиция на Арабаконак части, начело с Шакир паша, от Втора турска армия, командвана от Мехмед Али паша. Общата численост на турските сили е около 20 000 души, с 25 оръдия, които се движат от последното село в походна колона, дълга няколко километра през с. Петрич към с. Поибрене по пътя край река Тополница.
На 21 декември 1877 г. – нов стил 2 януари 1878 г., генерал Каталей и командването на дивизията получават задача още в 5 часа сутринта да започват настъпление по посока на село Петрич и по възможност то да бъде превзето, както и да се установи контакт с войските от Златишкия отряд на генерал-майор Виктор Дезидериевич Дандевил. В заповедта на генерал Гурко е посочено, че Втора гвардейска кавказка дивизия е изпратена в тила на турската армия по посока на същото село Петрич и всяко забавяне на бойците на генерал Каталей може да постави тази дивизия в затруднено положение.
В изпълнение разпорежданията на командването, генерал-лейтенант Каталей заповядва като авангард на отряда при придвижването му към село Петрич да се изнесен 3-ти Кексхолмски гренадирски полк, с 4 оръдия от артилерийската батарея на полк. Стрижевски. Зад тях да се движат Лейбгвардейският Литовски и Лейбгвардейският Волински полкове. А Санкт-Петербургският гренадирски полк трябва да тръгне за село Мирково и след това оттам да поеме към село Петрич. Тези разпореждания са изпълнени.
Преди да поеме към дефилето по посока на с. Петрич, при пристигането си в района на Буновската река, войските на Трета гвардейска пехотна дивизия спират за почивка. Около един часа през деня, без да взема предвид предупрежденията на щаба на Западния отряд, че е възможно да се изправи пред засади, генерал-лейтенант Каталей лично повежда авангарда по поречието на Буновската река по посока на село Петрич. Пътят, по който се движат руските части, е тесен, криволичещ, на места вървящ по ската на Средна гора.
На около 3 версти преди селото черкези, заели една височина, започват да стрелят по бойците на авангарда и свитата на генерал Каталей, която върви наравно с челните караули и излиза от дефилето преди село Келаво Камарци (Бенковски). При силната стрелба на противника той заповядва авангардът да се разгърне, а батареята на полк. Стрижевски да открие огън по височината насреща. Изпратена е записка до командирите на Австрийския и Санк-Петербургският гренадирски полкове, да изпратят части за усилване на авангарда.
От релация на заместника на генерал Каталей – генерал-майор Курлов, става ясно, че още при първия залпов огън на черкезите, е убит командирът на дивизията, улучен от куршум в гръбначния стълб. Тежко ранен в гърдите и врата е командирът на Първа бригада – генерал-майор Дмитрий Алексеевич Философов. В продължение на няколко часа, поради силния огън от позицията на черкезите, войниците от руския авангард не успяват да му помогнат. Изнесен е по-късно и транспортиран до Орхание (днес Ботевград), където умира от раните си.
По време на същия бой загиват още двама висши руски офицери и 26 войници, а ранени са петима офицери и 123-ма бойци. Това са най-тежките и чувствителни за руската армия загуби на командири на големи войскови части. Поелият управлението на дивизията генерал-майор Курлов заповядва да се спре по-нататъшното движение напред и руските войски нощуват на позицията на около 3 км. преди село Петрич. Селото е освободено на другия ден – 22 декември 1877 г., нов стил – 3 януари 1878 г.
