Паметник на Вълко Червенков
Бюст-паметникът на министър-председателя на Народна република България от 1950 до 1956 г. Вълко Червенков се намира в центъра на родния му град Златица, на пл. „Македония“. Изработен е от бронз, по отливка от бюст на държавника от гипс, намирал се в сградата на Министерския съвет.
Идеята за направата е на проф. Велко Вълканов, председател на Националния съвет на Българския антифашистки съюз, сътрудници и приятели на Вълко Червенков. Открит е на 6 септември 2000 г. за 100 години от неговото рождение. Политическият и държавен деец Вълко Вельов Червенков е роден в Златица на 6 септември 1900 г., в семейството на военен и домакиня. Училище започва да посещава през 1906 г. във Видин, където баща му е офицер от местния гарнизон. Последователно учи в Златица, в София и пак в Златица. През 1919 г. завършва Трета Софийска мъжка гимназия и се записва за студент в Историко-филологическия факултет на Софийския университет. Същата година става член на БКМС и БКП (т. с.). В началото на 1922 г. съпровожда кораб от Бургас, натоварен с храни, закупени от кооперация „Освобождение“ за гладуващите в Поволжието на Съветска Русия.
До 1924 работи в инженерната работилница „Работнически вестник“. На 6 май е един от шестимата избраници, носещи тленните останки на Димитър Благоев след смъртта му. Същата година заминава за Съветския съюз и от 1926 до 1928 г. завършва аспирантура в международната ленинска школа в Москва. По-късно е преподавател в нея, а в периода 1937 – 1938 г. е директор. През 1926 г. създава семейство с най-малката сестра на Георги Димитров – Елена. Имат две деца.
По време на Втората световна война, след нападението на Германия над Съветския съюз, е главен редактор на радиостанция „Христо Ботев“. В края на септември 1944 г. се завръща в България и е избран за секретар на ЦК на БКП. На Петия конгрес на БКП изнася доклад, в който отбелязва, че бъдещето на България е в развитието на туризма и селското стопанство. Години по-късно политическото ръководство на страната е принудено да признае правотата на неговите думи. Генерален секретар на ЦК на БКП е от 1950 до 1954 г., член е на Политбюро от 1944 до 1961 г. От 1945 до 1966 г. е народен представител.
Министър-председател на България е от февруари 1950 до април 1956 г. До декември 1961 г. е подпредседател на МС. Заемал е и други държавни длъжности. На 4 ноември 1962 г. е изключен от БКП по предложение на заелия поста му Тодор Живков. Пак по негово предложение е възстановен на 19 май 1969 г.
Докато Вълко Червенков е начело на партията и държавата се изграждат най-крупните промишлени предприятия в страната и възлови сгради, които днес оформят центъра на София. През 1952 г. започва топлофикацията на столицата, а през 1953 г. е открит металургичният комбинат „Кремиковци“. До 1955 г. в архитектурния облик на София се вписват още НБКМ, Народната опера, стадион „Васил Левски“, Министерският съвет, днешното Президентство, хотел „Балкан“ (сега „Шератон“), Полиграфическият комбинат. Изграждат се КЦМ – Кърджали, корабостроителният завод във Варна, няколко язовира.
С името му се свързва водоснабдяването на Добруджа. Средногодишният ръст на брутния вътрешен продукт на страната е 22.8 % – най-висок за Европа по това време. Значително развитие получава културата, появяват се първите български филми. На 7 ноември 1959 г. той открива и Българската национална телевизия. По негово време се гласува решението на Политбюро за изграждане на медодобивния комбинат между Златица и Пирдоп. Червенков не присъства на заседанието, тъй като е свързано с родния му край. След положителното становище произнася пред секретарката си Надя Донева от с. Душанци: „Свърши се с красотата и идилията на нашия роден край“.
Вълко Червенков е един от малкото наши политици и държавници, които сами си пишат речите и изказванията. Бил е нестандартна личност, с достойнство, уважаван от хората. Умира след операция в болница, на 21 октомври 1980 г.
