Паметник на загиналите златичани през Балканските и Първата световна война
Идеята за направата на паметник на погиналите за Родината жители на гр. Златица в трите последователни войни – Балканската (1912 – 1913 г.), Междусъюзническата (1913 г.) и Първата световна война (1915 – 1918 г.) се заражда през 20-те години на ХХ в. Реализира се в началото на 30-те, както на много места в страната. По това време има бум на строителството на мемориали. Автор на идейната композиция и на баралефа е скулпторът проф. Атанас Периклиев Дудулов. Проектът е бил готов още през 1925 г. Творецът е използвал за направата му гранит и бял врачански камък, от който са възпоменателните плочи с имената на героите и релефът на войник.
Строителството е извършено през 1932 – 1933 г. от местния майстор-каменар Филип Божков. Самият паметник е открит на голямо тържество в града през 1933 г., с участието на военни подразделения и военна духова музика, едновременно с откриването на пощата и сградата на читалище „Хаджи Генчо Палавеев“, сега читалище „Христо Смирненски“. Първоначално паметникът е без ограда, която е поставена към 1936 г. Тя съществува до реконструкцията на централната градска част на Златица.
Освежаване на надписите на паметника е правено периодично. С времето, поради влиянието на атмосферните условия, се появяват пукнатини в горната част на монумента. Ремонт на паметника за спиране на пропукванията и възстановяване на надписите преди години прави художникът Димитър Кънев от Златица. В началото на ХХI век е реализиран проект за втори сериозен ремонт за подобряване конструктивното състояние на паметника на загиналите златичани.
Монументът е почистен изцяло, обработени са и са затворени пропукванията и образувалите се фуги. С времето са се получили немалко такива, което създавало предпоставки за навлизане на вода и сняг и при ниски температури на замръзвания. Работата през 2013 г. изпълняват специалисти от фирма „Виваруж“, които го предават в завършен вид на 3 октомври с. г. Възстановени са отделни детайли, загубили вида си с времето. Обработени и залепени са няколко спукани части. Почистен и обновен е релефът, по който е имало калцирани отлагания и замърсявания.
След тези дейности целият паметник е хидрофобизиран, с цел отблъскване на водата и непоемане на влага и мръсни отлагания от дъждовете. На мястото на старите варовикови плочи са поставени нови от черен гранит. Сега паметникът е по-красив от ефекта на комбинацията на светъл материал с тъмносиво до черно в нишите с надписите на имената, което ги откроява и са по-четивни.