Читалище „Христо Смирненски“

Няколко години по-късно – отново на 11 май, но 1896 г., по инициатива на учители от Златица, се възстановява читалищната организация, а нейни членове са 18 златичани. За председател на настоятелството е избрана учителката Екатерина Свинарова. За име на читалището е избрано „Паисий“ – на настоятелите е било добре известно, че авторът на „История славянобългарска“ йеромонах Паисий Хилендарски, както и неговият брат – проигумен Лаврентий, са посещавали Златица. В документи от това време изрично се отбелязва, че читалище „Паисий“ е продължител на създаденото през 1889 г. „Единство“. На 2 юни 1896 г. е открита първата читалня, която се помещавала в стая в къщата на един от основателите – учителят Салчо Чернев. По-късно, за организиране на библиотечната и друга културна дейност на читалището, е предоставена от общината сградата на старата турска баня – „Хамама“.

Последователно за председатели на настоятелството са избирани Райна Моравенова, Серафим Боянов, Иван Боринаров, Петър Атанасов, Михаил Попиванов, Дойно Буновски и други учители. Към 1932 г. турската баня е разрушена и започва събиране на средства за построяване на нейно място на специална сграда за читалище. За председател на строителния комитет е избран Дойно Буновски. Изработен е план на зданието, нает е предприемачът Рачо Стоянов да го построи. От постановки на театралния състав и други дейности на настоятелството е натрупан капитал от около 18 000 лв., при стойност на сградата от 360 000 лв. Членовете му влагат много личен труд, получават дарения от златичани, включително и от живеещи в Америка, както и от Златишката дружба в София – „Медет“. Затова настоятелите и членовете на строителния комитет се обръщат за подкрепа към копривщенския благодетел хаджи Ненчо Палавеев. Той дарява 100 000 лв. – част от необходимата за строежа сума, а читалището е именувано на него.

Новата сграда на читалище „Паисий“, преименувано на „Хаджи Ненчо Палавеев“, е открита през 1933 г., заедно със зданието на пощата и на паметника на загиналите златичани в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни, които са в непосредствена близост едни до други.

Голямата и удобна, с множество помещения читалищна сграда дава импулс на членовете за активизиране на дейността. Захари Сергиев и съпругата му Мария Сергиева даряват лични средства за изграждане на балкон със 100 места в салона. След промените у нас през месец септември 1944 г. името „Хаджи Ненчо Палавеев“ е заменено с „Христо Смирненски“. В тази сграда читалището се помещава до 1958 г. По инициатива на председателя на Градския народен съвет Димитър Овчаров, златичани решават да отделят от трудовите си възнаграждения средства за построяване на нова и по-модерна сграда. Строителството започва през 1961 г. по проект на арх. Никола Балкански. Тя е завършена и тържествено открита през 1964 г. от министър-председателя Тодор Живков.
Читалището има голям салон с 550 места и възможност за представяне на оперети, малка зала за детски театрални постановки, библиотека с отдели за деца и възрастни, и читалня, зали за събрания, гримьорни и помещения за репетиции. Дълго време читалнята е превърната в зала за граждански ритуали. От средата на второто десетилетие на ХХI в. залата за детски театрални представления е преустроена и обзаведена за изпълнение на тази обществена функция.