Тази събота в Златица самодейците от ТС „Мара Пенкова” изиграха с голям успех пиесата „Балкански синдром”. Тези, които следят изявите на трупата, са забелязали израстването на артистите, което съчетано със сърцатата им игра доведе, до добрата оценка от публиката. Основен фактор за професионалната игра на актьорите безспорно изигра режисьорът на спектакъла Надя Асенова.

След представлението репортер на RNews.bg разговаря с режисьора в опит да разбере на какво се дължи големия успех на постановката.

– Госпожо Асенова, поздравления за чудесния спектакъл, който изнесохте пред публиката в Златица. Много злободневни теми представихте в пиесата. Адаптиран ли е текста на Станислав Стратиев, за да звучи така актуално?

– Да, имаше осъвременяване на текста. В оригиналния текст на Стратиев, който се появява за първи път през 1989г., преходът още не е факт. По-късно през 1995г. той прави една редакция специално за Сатиричния театър, конкретно текста за баба Кера е писан за Стоянка Мутафова. Тази редакция е с естраден характер. За да адаптираме текста за състава на самодейния театър тук, ние трябваше да се лишим от някои персонажи, защото актьорския състав е ограничен. За да стане близко до съвремието и за да не сме съвсем в соц. епохата, театралния педагог на състава Камен Иванов, се наложи да промени някои неща. Конкретно сцената с извънземното е почти изцяло негова. Оставаме в схемата на Стратиев, но с един коментар, който след 30 години преход ние можем да направим от наше име. Важното е хората да го припознават, иначе ние трябваше да останем в оная епоха и бихме загубили от остротата на днешния ден. Стратиев винаги е бил автор, който е посочвал проблемите на днешния ден по художествен, абсурден начин, но точно това хваща публиката.

– Как успяхте в това пандемично време да обедините усилията на актьорите и да подготвите спектакъла?

– Не сме изпускали репетиции. Всяка седмица провеждахме по две срещи при стриктно спазване на мерките за безопасност. Групата имаше болен колега в болница, но той успя да се възстанови и да се върне навреме. Имахме и други болни колеги, но се пазехме взаимно, разпределяхме програмата и работехме с наличните актьори. Тъй като работех в Кърджали, аз пътувах специално за тези репетиции, но слава богу успяхме.

В крайна сметка успяхме да сътворим продукт, който да донесе нови умения на самодейците и едновременно с това да им доставя удоволствие и да радва публиката.

– С какви впечатления останахте от съвместната работа с актьорите?

– Аз работя за първи път с любителски театър. Работила съм със студенти, но със такъв любителски възрастен състав, не съм работила. Актьорите са страхотни, играят с невероятно желание и дисциплина. Тук аз срещнах хора, които са увлечени от тази магия театъра и се раздават напълно. Театралният състав в града е с традиции. Аз преди да започна работа с тях гледах едно тяхно представление – „Женско царство”. Видях, че те имат потенциал. Запознахме се, те не започнаха от нулата с моя проект през януари. Всичко това се е отразило, имало е положителни натрупвания, които ние успяхме да канализираме в добър резултат. Аз съм доволна от резултата. Надявам се публиката също да е доволна.

– Реакцията на публиката вие я видяхте. Как ще се разделите със Златица?

– Пожелавам това читалище да продължава да е духовна люлка на тоя град, защото това е ужасно важно. На практика професионален театър нямаше да има, ако го нямаше любителския преди това. От такива места тръгва истинския дух. Тези актьори, които са закърмени тук, после цял живот остават верни на театъра.

– Можем ли да ви очакваме отново в Златица?

– Аз с удоволствие бих дошла отново тук, ако ме поканят.

Източник: rnews.bg