Боянова къща
Емблематичен за местната архитектура от времето на Възраждането е запазеният до днес дом на Заим бей, начело на административното управление на каза Златица в годините преди Освобождението от 1878 г. Красивата сграда с голям двор, ограден с високи каменни стени, е известна сред местното население като Бояновата къща. По името на един от нейните собственици след Освобождението – учителят Серафим Боянов. В региона няма друга подобна представителна сграда, съхранила местната балканска по тип архитектура от епохата на Възраждането.
Къщата е изградена от български майстори към средата на XIX в. в самия център на града, в характерния за онова време стил. Управителят на Златишка каза подарил дома на семейството на своя дъщеря, чийто съпруг се завърнал жив от Кримската война (1853 – 1856 г.), водена от Османската империя. Сградата е с просторна и с богато орнаментирана покрита многостенна веранда, разположена над входа за приземния етаж. Таванът, покрит с шинди, и покривът над него, се поддържат от стилни дървени колони. В самата къща се влиза през двукрила входна врата. Широкото и дълго по цялото протежение на зданието помещение завършва от север с издигнат с едно стъпало над останалата част миндерлък. От предверието се влиза в четири одаи, по стените на които има дървени полици. В една от одаите – югозападната, е развито сервизно помещение (баня), с каменен под и канализация от керамични тръби. Отоплението на сградата е решено по практичен начин – с орнаментирани огнища (оджаци), прилепени за вътрешни стени. От запад на сградата има по-малък изход за навън, като по каменно стълбище се достига до двора. Приземният етаж, входът за който е от юг, под верандата, е предназначен за съхранение на храни и стопански нужди на обитаващото къщата семейство.
След Освобождението домът на семейството на Заим бей е предоставен на търговеца от Пирдоп Иван Клявков, от когото по-късно е закупен от поборника от с. Петрич Нено Гугов. Председателят на революционния комитет в бунтовното село, след завръщането си от заточение в Диарбекир, се заселва в Златица и е избран за пръв кмет на града. Той е депутат в Първото Велико народно събрание в Търново от 17 април 1879 г., което избира първия български княз – Александър Батенберг.
Впоследствие Нено Гугов продава къщата на учителя в Златица Серафим Боянов, преселник след Кресненско-Разложкото въстание (1878 – 1879 г.) в града от с. Долно Драглище – Разложко. Той владее най-дълго време този дом, в който за известно време се приютява златишкото училище или околийската болница, докато Златица е околийски център. През 1892 г., когато сградата е училище, в нея учи Димитър Иванов Стоянов от село Байлово, по-късно известен български писател Елин Пелин.
От 1932 г. за повече от десетилетие тук се помещава първото в района практическо земеделско училище. През годините къщата е била още административна сграда на местната община и поликлиника. В началото на 1944 г., по време на бомбардировките над София от англо-американски самолети, къщата е послужила за приютяване на евреи от столицата, изпратени в Златица, за да бъдат спасени от бомбите и предпазени от депортиране в Германия. В момента Бояновата къща е частна собственост.
Бояновата къща е паметник на културата от местно значение, съгласно Писмо № 2492 от 25.11.1968 г., потвърдено с Решение на Научния съвет на ОППК от 06.04.1998 г. През 70-те и началото на 80-те години на ХХ в. къщата е реставрирана и подготвена за археологически и етнографски музей, по проект и тематико-експозиционен план, изготвен от специалисти, по поръчка на Софийския окръжен съвет. Проектът не е реализиран.
Информация за обекта
N/A
