Метохът в Златица – убежище на Васил Левски
Намира се на улица „Киро Стоянов“, срещу църквата „Свети Великомъченик Георги Победоносец“. Монашеска килия в града има още от XVIII и през втората половина на века Златица многократно е посещавана от таксидиоти на светогорските манастири. По данни от кондиката на Хилендарския манастир, през 1761 и през 1764 г. в Златица пребивават Паисий Хилендарски и брат му проигумен Лаврентий, които водят в манастира поклонници от града. В различно време в годините на Българското възраждане метохът е бил притежание и на Рилския манастир, за което свидетелстват записи за посещения на таксидиоти на Златица и съседните селища в неговите кондики.
За просперитета на малкото българи, жители на Златица, красноречиво говорят посещенията и даренията на манастира и през 1794, 1797, 1806 и 1809 г. Многократно златичани подпомагат със средства и най-големия български манастир „Св. Иван Рилски“, като само в периода от 1840 до 1846 г. в касата на духовното средище са внесени от поклонници от града 9650 гроша. Като благодарност за подкрепата манастирското братство именува едно от помещенията в манастира „Златишка килия“, обзаведена с дарения от жители на Златица. Само за сравнение, съседното селище – Пирдоп, което към това време по брой на българското население надвишава това на Златица повече от 6 пъти, за времето от 1837 до 1845 г. дарява на манастира 8328 гроша.
По съхранени документи в Ориенталския отдел на Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ е известно, че на 2 ноември 1834 г. администрацията на османската държава е издала препис на тапия за владеене на манастирски имоти в Златица. Именно към това време се отнася и направата на метоха, който по архитектурни данни е от втората четвърт на XIX в. Сградата, която буквално повтаря плана на индивидуалните жилища от това време, е двуетажна, с външно стълбище за втория кат, който леко, с еркер от запад и юг е наддаден над първия. Почти под цялата сграда има обширно мазе.
Помещенията на първия етаж са четири, като това откъм улицата е служило за свещоливница, от която се влиза в малка стаичка, намираща се в северозападната част на сградата, вероятно служила за склад. Свещоливницата има два входа – откъм улицата и от двора. С тази част от зданието на метоха е свързан любопитен факт. До съоръжение, което е разположено в центъра на източната стена на помещението, съществува таен изход към мазето на сградата – на вътрешната стена на подземието няколко каменни стъпала водят към тавана, т. е. до пода на намиращото се отгоре помещение (свещоливницата).
Входовете на две от останалите помещения (одаи) от първия етаж са от изток откъм двора. До построяването на класното училище в съседство на метоха, сега не съществуващо, те са служили за учебни занятия. По време на Априлското въстание от 1876 г. едната от тях – южната, е използвана от турските а власти за затвор. По шиндите на тавана могат да се видят множество надписи – имена, изписани с пламък. Разчитането им е трудно, а в повечето случаи и невъзможно, поради твърде широките и сливащи се една с друга хасти на буквите.
От стълбището и малка покрита веранда се влиза в коридор на втория етаж, откъдето има достъп до общо четири помещения, като едното от тях, служило за приготвяне на храна, е проходно – от него се влиза в малък килер (склад). Интересен елемент от архитектурата на тази одая, наричана обикновено „вкащи“, са двата оджака (огнища). Едното е служило за приготвяне на гозби, а на другото, което е с голяма каменна плоча, е ставало изпичането на питките (хлябът). Това е рядък случай в българската възрожденска сградостроителна традиция.
Две от помещенията – спалнята и одаята за отглеждане на децата, са с по-малки размери от останалите. Най-представителна и с богато украсен таван с орнаменти във вид на слънце, е югозападната стая, служила дълго време за жилище на местния свещеник или клисаря. До изоставянето на сградата тя е ползвана и за пренощуване на гости – главно Ловчанския митрополит, към която епархия спада Златишка енория.
Историята на метоха в Златица е преплетена и с национално-освободителните борби на народа ни. Документално е установено, че при една от своите обиколки на българските земи, Апостолът на свободата Васил Левски, в периода от 18 до 25 юли 1872 г. или в част от това време, пребивава в Златица. Върху няколко писма, изпратени до него, той отбелязва свои бележки, кога ги е получил. На 18 юли на писмото на председателя на Етрополския Частен революционен комитет „Бочукооглу“ – Тодор Пеев, адресирано „До Аслан Дервишоглу Кърджалъ в Златица“, Левски е написал „Бочукооглу. № 3-ий от 18 Юлия“. На същия адрес изпраща писмото си от 25 юли до Апостола и отец Георги Тутмаников от с. Джурово.
Тайният революционен комитет в Златица е представляван от Тодор Пеев от Етрополе, на общото събрание на революционните дейци, проведено от 29 април до 4 май 1872 г. В протокола на заседанието той е записан като пълномощник на 11 Частни революционни комитета, между които и този на Златица, посочен с тайното си наименование – „Узун Хасан“. Никола Обретенов споменава, че Тодор Пеев е представлявал частните революционни комитети в „Златица и околностите“, т. е. тези от Златишка каза. Такива е имало в с. Буново, с. Мирково, с. Челопеч, Златица и Пирдоп.
Известно е още, че Левски е посещавал Златица и през 1870 г., по време на третата си обиколка на българските земи, когато тръгнал с Димитър Общи за София, както и при пътуването си в края на месец ноември 1872 година, на път от Пазарджик, през Панагюрище, Поибрене, с. Мирково, Златица и Пирдоп за родния си град Карлово. Не е изключено тайният изход от свещоливницата към мазето на метоха, да е осигурявал безопасността на Левски при посещенията му в центъра на казата.
Златишкият метох е реставриран и сградата възстановена в първоначалния си вид със средства по партньорската програма на Община Златица с медодобивната компания „Аурубис България“. Метохът е регистриран в Националния институт за недвижимо културно наследство като паметник на културата от местно историческо значение и е вписан в списъка на обектите от община Златица.
От първата година след Освобождението на 18 юли се отдава почит на Карловския дякон пред сградата на Метоха, където има барелеф на Големия българин, а на всеки 18 февруари – денят на гибелта на Левски, признателното население на Златица организира факелно шествие до тази светиня, в знак на почит и преклонение пред революционното дело, саможертвата и гибелта на Апостола.
Дълго време метохът е в незавидно конструктивно състояние. През 2018 – 2019 г., по програмата за партньорство между Община Златица и „Аурубис България“ сградата е основно реставрирана и отворена за посещения. В одаите е представена обстановката от средата на XIX в. – спалня, трапезария, стаи за отглеждане на деца и за извършване на църковни обреди и кръщения. В помещенията на първия етаж е показана подредбата на килийно училище и затвор от времето на Априлското въстание от 1876 г. В свещоливницата е уредена експозиция, разказваща за посещенията на Паисий Хилендарски и Васил Левски в Златица. Възстановеният метох е открит тържествено на 18 юли 2019 г.
