Православен храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец" – Златица
Сведенията за църковната организация и църквата в Златица са от средата на XVIII в. Изворите показват, че църковно-религиозният живот в града, който през османското робство е център на каза и с преобладаващо мюсюлманско население, се води редовно и от много време.
Източноправославен духовен храм вероятно съществува по това време, тъй като има сведения за в български паметници за негови епитропи, т.е. настоятелство. През 1825 г. за нуждите на местната църква е поръчана да се препише и впоследствие е закупена от даскал Тодор Пирдопски най-голямата негова книга – един обемист миней (пендект), което показва, че християнските ритуали са част от живота на малкото местни българи. Книгата съдържа 987 листа и е пригодена за основно богослужение в църквата – поместени са кратки служби за всички големи празници през годината.
Построяването на нов храм в Златица става възможно едва след Кримската война (1853 – 1856 г.) и, най-вече, след издаването на Хатихумаюна (1856 г.) – реформен акт, в който се регламентират редица права и свободи на християнското население в империята. Златишката църква „Свети Великомъченик Георги Победоносец“ е дело на майстори-дюлгери от с. Смолско и Мирково и с доброволната помощ на цялото българско население в административния център. За изграждането му е избран инициативен комитет от първенци, а за искане на разрешение от османската власт в столицата на империята са изпратени двамата братовчеди Панчо и Васил Цацини.
За трудното си пътуване те били подпомогнати от известните благодетели Младенови от с. Долно Камарци – по това време селище в границите на Златишка каза. Доколко е истина това, е трудно да се каже – в направения възпоменателен и благодарствен надпис след освещаването на църквата подобни данни липсват, но казаното не противоречи на обичайната практика от оная епоха.
Дворът за златишкия храм е подарен от местния жител Тодор Лазаров, а самата църква е от типа кръстокуполни, леко вкопана в земята, с висок среден наос, просторен балкон, резбован иконостас без особена стойност и доста късни по изработка икони – 61 на брой, описани от Н. Младенов. Към църквата е имало дървена камбанария, която в по-късно време е заменена със зидана. При градежа дейно участие взимат дюлгерите Никола Германов от с. Мирково и Ганчо Трифонов от с. Смолско.
Освещаването е станало на 20 април 1859 г. от ловчанския епископ Иларион, което показва, че строителството е започнало най-късно предната година. Възпоменателен надпис, съобщаващ за събитието, е вграден в тухлената ограда на храма. В църквата по различно време са служили поп Груйо, поп Иван Груев, наричан още Граматика и Даскала, поради това, че дълги години бил учител в Златица и Мирково и др. Църквата разполага с много богослужебна книжнина, като част от книгите са подарени от миряните.
Към църквата е имало дървена камбанария, която през 1940 г. е заменена със зидана. Богата и разнообразна е релефната пластика, украсяваща сградата по каменните стълбове в краищата на стените, изработени от челопешки пясъчник. Освен елен в скок, образ на Св. Георги, годината на построяване на сградата, на гълъб и двуглав орел, привлича вниманието на миряните изображението на слон – изключително рядко използвано в този вид изкуство у нас.
Специалистите посочват, че за Възраждането това е единственото по българските земи от това време. Освен него майсторите са изобразили два лъва, с глави насреща и големи очи и развети гриви, две змии – пазителки на дървото на живота, на петел, и множество растителни мотиви.
През 2015 г. е реализиран мащабен ремонт на покривната конструкция на църквата, материали и средства за който даряват от „Елаците-Мед“.
Информация за обекта
N/A
