Часовникова кула от 1777 г. – Златица
Разцветът на стопанския живот в Златица през XVIII в. и многото практикувани тук занаяти, дават основание на местните власти да регулират работния цикъл на еснафските организации и по този начин да прекратят евентуална нелоялна конкуренция между производителите.
Кулата в центъра на Златица е издигната през 1777 г., специално за часовник и е показателна като съоръжение – тя е видимата демонстрация за грижата към продуктивното население на административното управление на казата. Високата постройка е и израз на желанието на местния аянин да покаже възхода и благосъстоянието на селището. Изградена под формата на ангария от майстори – дюлгери от Смолско, Мирково и Златица и по архитектурни данни е от ранния тип часовникови кули у нас. По възраст е една от първите часовникови кули в българските земи – след тези в Шумен (1740 г.), Свищов (1763 г.) и в Берковица (1764 г.). В голямо сходство е по стил и начин на изграждане с кулите в Берковица и в гр. Етрополе. Етрополската е значително по-ранна – строена е през 1710 г. Тя обаче, както и някои други от това време, първоначално е наблюдателница, и едва в началото на XIX в. е съоръжена с часовник. Докато тази в Златица е построена именно за тази цел – да отбелязва със звъна на камбаната си началото и края на работния ден на земеделците и занаятчиите.
По форма часовниковата кула в Златица е четириъгълна, с правилен квадрат на основата, с размери на тялото 3.20 м. и височина от 11.20 м., разделено от дървени греди на десет пояса. Каменното тяло е покрито с керемиди и завършва с висок осемстенен дървен пасаж с остър покрив, покрит с метална обшивка и с него достига височина близо 18 м.
Процепи в градежа – т. нар. мазгали, показват, че тя е била използвана и за наблюдения и отбрана. Датирана е от чешкия историк академик Константин Иречек, който през 1883 г. посещава града и разчита на камбаната на църквата годините с турски цифри 1191 и с кирилски букви 1777. Историкът изрично уточнява, че преди да бъде поставена на камбанарията, камбаната е била на „някогашната турска сааткула“ (часовникова кула) и е изработена от български леяр. Чрез тясна дървена стълба се достига до горния край на кулата.
Откъде е доставен часовниковият механизъм не е известно. След Освобождението той е демонтиран и отнесен незнайно къде. С времето кулата започнала да се руши. Минават повече от три десетилетия, преди да се вземат мерки за спасяването на старината. През 1922 г. един от местните жители – Пенчо Недев, със свои средства се заема с реставрацията на часовниковата кула и връщането й към нейното първоначално предназначение. Той наема работници, които ремонтират съоръжението, закупува механизъм от чужбина, задвижван с точно преценени камъни и въжета. Пенчо Недев осигурява нова камбана и мелодичният глас на златишкия часовник отново започва да отброява всеки кръгъл и половин час, както е било през Възраждането. По думите на живели в онази епоха звънът се чувал на разстояние 7 – 8 км. далеч от града.
Днес кулата е един от символите на Златица и хералдичен знак в нейния герб. А часовникът продължава да отмерва времето.
Информация за обекта
N/A
