Новия кемер
От паметниците на културата с местно значение, с които Златица е известна и се гордее, са двата каменни сводести моста, намиращи се южно от града над река Тополница. Те са изградени по продължение на преминавалия през котловината античен път от Сердика (София) към Филипопол (Пловдив) и Аугуста Траяна (Стара Загора).
Първият е едносводест, издигнат през 1789 г., известен сред населението като „Ески кемер“ (Вехт, стар мост), а вторият с три свода – през 1819 г., познат като „Йени кемер“ (Нов мост). Предания разказват, че за изграждането им средства дават две кадъни, съпруги на високопоставени мюсюлмани, жители на града, които се завръщат благополучно от участия във войни, водени от империята.
Вехтият кемер е солидно каменно съоръжение, направено, по легендарни данни, от съпруга на някои от членовете на семейството на златишкия бей, след завръщането му от Австро-турската война от 1788 г. През ХХ в. на пътното съоръжение е направен втори свод, за да се намали силното скосяване в западна посока на подхода към терена. В момента той е с два свода, но различните строителни периоди са ясно различими на моста, паметник на културата.
Вторият каменен мост е на около 500 м., южно от първия. Той е с два свода, всеки с различен диаметър (8.80 м. на 13.60 м. и 5.30 м. на 10.40 м.). До 50-те години на миналия век на него е стояла плоча с надпис за изграждането му – „Се/не 1819 Къ[н]чо Мико[в]“. Майсторът е приложил важни архитектурни елементи за повишаване стабилността на пътното съоръжение. Основите са многостенни, с острите си ъгли към течението на реката, за да разсичат нейните води. Те са високи и солидни, а върху тях стъпват краищата на поддържащите равната част полукръгли сегменти, по която се преминава над реката.
Средната основа е решена изключително сполучливо от Уста Кънчо Миков, с цел олекотяване на конструкцията. По цялата й дължина преминава засводена кухина, която придава особена красота и лекота на кемера. С нея този стълб на моста не изглежда „тромав“, а е спестила значително количество строителен материал на дюлгерите. В някогашното си величие пътното съоръжение е истинско произведение на българския строителен гений от Възрожденската епоха.
Майсторът му – Уста Кънчо от с. Мирково, който е ръководил градежа, е оставил ясни знаци за своя талант и умения. Направил е равни сводове, съобразени с терена. Украсил ги е с малки каменни релефи – изображение на жена, застанала в профил, с живо движение на ръцете. В българската строителна традиция такава фигура е символ, както и релефът на змията, също присъстващ на моста, за неговата здравина. Освен тези релефи, има още два – на мъже, изрязани в камъните преди да бъдат поставени на местата им. Тяхното присъствие на съоръжението идва, вероятно, да покаже, че изграждането на моста е посветено на двама представители на фамилията Рушидовци, завърнали се при близките си след участие в бойни действия.
При двата моста за строителен материал е използван речен камък, спояван с бял хоросан. Солиден каменен фриз от челопешки пясъчник очертава сводовете. На горната част на „вехтия“ кемер е иззидан невисок бордюр, който предпазва превозните средства да не излязат от пътя. При „новия“ тези архитектурни елементи липсват. Основата, по която се преминава, е равна, а отстрани е имало дървен парапет, предпазващ пешеходците и колите от падане в реката. В двата края на „кемера“ в по-ново време са изградени, също от камък, четири немного дълги стени, покрити с бетонова „шапка“. Във вътрешността на моста камъните са в насипно състояние, докато по лицевите части те са подредени и така оформят красиви гладки стени. Днес каменните релефи почти не личат, „изядени“ от времето и годините, които „тежат“ на старината, също паметник на културата.
Вехтият кемер е действащ и днес, през него преминават дори товарни автомобили. Новият кемер е в тежко конструктивно състояние, на места е със сериозно обрушена каменна зидария, разрушения по основите и пукнатини по сводовете.
* Кемер – От персийско-турски, мост със свод, гърбав мост.