Храм "Света Екатерина" село Църквище
Село Църквище е познато в българската история с една интересна легенда, свързана с местната църква. В миналото неговото население е изпълнявало охранителни функции за южния вход на Златишкия проход, а като селище е известно от османската епоха под името Клисекьой. Топонимът означава „село при църква“. До 1646 г. в него са живели българи, а след това време селището трайно е заето от мюсюлмани.
От проучването на неговите старини е известно, че е съществувало още през V в., когато тук е изградена църква от типа латински кръст. Първите разкопки на тази раннохристиянска черква са извършени към края на 90-те години на XIX в. Специалисти от Народния музей в София извършват оглед на терена чак през 1911 г., а основно проучване на обекта е предприето през лятото на 1914 г. под ръководството на проф. Петър Мутафчиев. Разкрита е християнска сграда с внушителни размери – 27.60 м. дължина и 18.20 м. ширина, с абсида с радиус от 2.65 м. Към църквата е принадлежал и двор с размери 16.40 м. на 18.20 м.
Църквата е съборена още през Средновековието и за това говорят разкритите гробове от периода IX – XII в., което показва, че с времето руините ѝ и теренът около нея са превърнати в некропол. Образуваният върху разрушенията насип, в който са извършени погребенията, дава основание да се смята, че гибелта й е последвала много по-рано и е дело на човешка ръка.
Развалините на църквата, дали името на село Църквище (Клисекьой), са родили едно предание, което историкът е записал по разкази на местни жители. Години след като османците заели селището, били без джамия. Решили да си направят такава и определили за място центърът на селото, върху развалините на църквата. Молитвеният дом бил изграден, но минарето му се събаряло всеки път, когато ходжата се изкачвал по него, за да призове мюсюлманите на молитва. Турците не могли да си обяснят многократно повтарящото се нещастие и приели, че причина за това е греховността на духовните им водачи.
Затова съградили отново минарето, а за ходжа поканили един почтен имам от далече. След като той пристигнал и се покачил на минарето, още преди да изрече името на Аллах, върху него се нахвърлила млада жена, облечена с бели дрехи. Ходжата, разказва легендата, слязъл от минарето, заплашен от жената, че няма да допусне над християнски храм да се разнасят молитвите на завоевателите.
След Освобождението на това място е издигната църквата, която краси селото и днес. Наречена е на името на Света Екатерина, за която се смята жената, спасила храма от поругаване в Ранната османска епоха. По информация от администрацията на Ловчанска епархия храмът е осветен на 3 юни 1934 г.
През месец юни 2014 г. на площада пред сградата, на метри от оградата, по време на изкопни работа в селото, са открити артефакти от Античността и некропол. Археолози от Националния археологически институт и музей при БАН и Софийския университет установяват на много малка дълбочина под терена две сводести антични пещи за производство на строителна керамика. В съседство до тях е открита и стена на долмиум – голям керамичен съд, приличен на делва, но с остро дъно. Предприети са стъпки за организиране на Междуведомствена експертна комисия от Министерство на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство за даване на предписание за оценка на обекта и провеждане на спасителни археологически проучвания на терена. Поради липса на средства такива не са извършени.
По мнението на експертите античните сводести пещи за строителна керамика в село Църквище са произвеждали използваните за изграждането на църквата от V в. в селището и на Еленската базилика край Пирдоп тухли.
Информация за обекта
N/A
